Сутринта на 23 април 1849 г. запасният поручик от инженерните войски на Руската императорска армия, начинаещият писател Фьодор Михайлович Достоевски, бил арестуван в Санкт-Петербург. Причината била публично четене на забранено писмо от Висарион Белински до Николай Гогол.
При обиска в жилището на Достоевски открили и друга забранена литература. Шест месеца по-късно авторът на романа „Бедни хора“ е осъден на „смърт чрез разстрелване“.
Въобще, близките отношения на Достоевски с кръжока на „петрашевците“ - тайна организации, кръстена на нейния основател, титулярния съветник Михаил Петрашевски, водят до големи проблеми в живота му. Събирайки се, там участниците в нея провеждат така наречените „петъци“: поверителни срещи, на които обсъждат твърде радикални обществено-политически въпроси.
Лидерът на движението пропагандира принципите на утопичния социализъм, но като цяло политическите възгледи на неговите последователи се различават.
Затова петрашевците се обединяват в малки, автономно функциониращи кръгове, основани на техните интереси. Достоевски се сприятелил с основните радикали. В тяхно присъствие той прочел няколко пъти злополучното писмо на Белински, което по онова време се смятало за голямо престъпление в империята.
„Веднъж седмично Петрашевски провеждаше срещи, на които не винаги присъстваха едни и същи хора. Това беше интересен калейдоскоп от най-разнообразни мнения за съвременни събития, правителствени разпореждания, за произведения на съвременната литература в различни области на знанието; обсъждаха се градски новини, за всичко се говореше високо и без никакво смущение“, пише в мемоарите си петрашевецът Дмитрий Ахшарумов.
Полицията успяла да внедри свой агент в организацията. Чрез него съдържанието на разговорите достигало до властите.
В същото време самият Достоевски, ако вярваме на друг член на кръжока - поета Аполон Майков, смятал Петрашевски за „глупак, позьор и бърборко, който няма да постигне нищо смислено“; агитирал го да премине към Николай Спешнев, който се наричал „комунист“, и към Павел Филипов.
Членовете на Петрашевски били следени от жандарми на Трето отделение на тайната полиция. За сравнително кратък период били арестувани около 40 души. Това били млади офицери, чиновници, писатели, помешчици и студенти на възраст от 19 до 39. Достоевски вече не се смятал за неопитен младеж; той съзнателно се присъединил към петрашевците. Бил на 28 години. В допълнение към дебютния си роман „Бедни хора“ бил написал няколко разказа и повести.
Достоевски бил следен дълго време: на 1 март полицейски агент съобщил, че „Петрашевски е посетил съчинителя“. Следващия месец писателят за пръв път сам прочел писмото на Белински, а малко по-късно присъствал, когато поручик Николай Григориев прочел агитационния вестник „Солдатская правда“, който призовавал за убийствота на царя.
На 22 април Трето отделение разпоредило ареста на Достоевски. Тогава и се разбрало,че кръгът на Петрашевски е бил под наблюдение от дълго време чрез агент, който се преструвал на симпатизант, редовно посещавал събиранията, сам подбуждал другите към радикални разговори и след това записвал всичко, което се говорело вечер, като го предавал на съответните власти.
На 6 май разследващата комисия задала на Достоевски следните въпроси: какъв е характерът на Петрашевски като личност като цяло, но и като „политически човек“ в частност; какво се е случвало на вечерните събрания; имало ли е някаква тайна цел в компанията на Петрашевски?
Писателят прекарал осем месеца в ареста. След това била обявена присъдата. Екзекуцията на петрашевците била инсценирана, защото императорът отменил смъртната присъда с каторга. Над главите на осъдените били счупени шпаги, което символизирало т. нар. „гражданска смърт“.
Новината за помилването и замяната на екзекуцията с осем години тежък труд на каторга ще пристигне в последния момент. Достоевски ще се отърве сравнително леко: по решение на Николай I присъдата му била намалена наполовина. След нея писателят по заповед на императора дослужва останалите 4 години като редник.
А после се завръща в Санкт-Петербург, където написва своите велики романи.
---
